Единствената река в Добруджа е Батовската. Тя извира недалеч от морето от Франгенското високо плато и тръгва на север. В този район изворите са рядкост. Групата "Алмалий" е най-старата водоснабдителна система в Южна Добруджа. Част от нея е изградена през 1840г.
През 1928г. са били направени още два каптажа и напорен резервоар за 300м3. Това е било единственото по рода си съоръжение в целия окръг.
След 1944 година започва масово ремонтиране и хигиенизиране на използваните водоизточници. Каптирани са изворите и са построени чешми в селата Ловчанци, Тянево, Пор. Гешаново. Към шахтовите кладенци в Царевец, Пчеларово, Дъбовник, Дъбрава, Генерал Тошево, Василево и др. са построени малки дизелови помпени станции. С бутални помпи водата се изкачвала в резервоари, от които гравитационно е постъпвала в голяма водопойна чешма за нуждите на хората и добитъка.
От 1946г. започва каптиране на изворите в Батово, Оброчище, Балик, Каварна, Св. Марина, Мали извор, Дуранкулак и др.
През 1948г. е построена първата помпена станция с височина на изпомпване 130м.
За рождена дата на „В и К” гр.Добрич се смята 01.01.1949 г., когато с решение на тогавашното Министерство на комуналното стопанство и благоустрояването в гр.Добрич се създава „Дирекция за водоснабдяване на Добруджа”.
От 1951г. започва проучване на водоизточниците по цялата територия на Южна Добруджа. За няколко години се извършват основни проучвания. Те доказват, че източната част на Добруджа, изградена от долнокредни терциерни и кватернерни наслаги, лежи изцяло върху подземни води на сарматски варовици. Грунтовия поток, започващ от хидрогеоложкия раздел по линията Добрич - Пчеларово - Красен има посока изток и стига до брега на Черно море. Северозападна Добруджа е по-слабо водоносна. В ниските ерозирани участъци водите са на по-малка дълбочина, като количествата са в зависимост от сезоните. Най богати на вода в Северозападна Добруджа са терасите на р. Дунав.
След допълнителни проучвания от различни проучвателни организации и за различни цели се разкриват водоизточници на втори по-дълбок водоносен хоризонт - валанжски с дълбочина от 300 до 1200 м.
Успоредно с проучвателните работи започва проектирането на водоснабдителните системи на два последователни етапа. В първия етап се проектират системите за водоснабдяване селищата на Югоизточна Добруджа, за които са по-добре изяснени водоизточниците. Вторият етап обхваща проектирането на водоснабдителните системи на населените места от северозападната част на Добруджа, чийто водоизточници са в процес на уточняване.
В общи линии строителството на водоснабдителните съоръжения завършва през 1958г.
При водоснабдяването на Добруджа през периода 1949 – 1964 година са изградени 11 крупни водоснабдителни системи, които са водоснабдявали населените места на областта. За Добричка област е било характерно груповото водоснабдяване.
Както довеждащите водопроводи, така и водопроводната мрежа в населените места основно е изграждана в периода 1953 – 1965 година, когато е извършвано водоснабдяването на Добруджа.
През следващите години поради непрекъснатото увеличаване на нуждите от вода са изградени допълнителни мощности и се е променяла схемата на водоподаване за населените места. По тази причина водоснабдителните системи са се увеличили на 60 броя. Същите териториално са разпределени равномерно по цялата територия на областта. Характерно за водоснабдителните системи е голямата дължина на междуселищните /довеждащите/ водопроводи. Общата дължина на довеждащите водопроводи е 1562 км. От нея на азбестоциментовите водопроводи се пада 1324 км – 84.8%, на стоманените 144 км – 9.2% и полиетиленовите 94 км – 6.0%. Диаметрите на азбестоциментовите водопроводи са от ф60 до ф546. Преобладаващи са диаметрите от ф80 до ф250. От 144 км стоманени водопроводи над 60 км са напорните водопроводи на група Шабла съответно с диаметри от ф630 до ф1000.
За водоснабдяването на област Добрич „Водоснабдяване и канализация” гр.Добрич експлоатира 190 бр. водоизточници, 93 бр. водоснабдителни помпени станции и 3393 км. водопроводни мрежа. От нея азбестоциментовите водопроводи са 2966 км или 87.4%, стоманените са 200 км – 5.9%, поцинкованите са 46 км – 1.3%, полиетиленовите са 176 км – 5.3% и чугунените са 5 км – 0.1%.
Отвеждането на отпадъчните води се извършва чрез 254 км канализационна мрежа и 7 канализационни помпени станции.
Пречистването на отпадъчните води се осъществява от 5 пречиствателни станции – Добрич, Албена, Балчик, Ген.Тошево и Шабла.